Концерт в чест на Дико Илиев 2008 1 of 3

Video Info

Description:

Концерт по повод 110 години от рождението на Дико Илиев 2008. Гвардейски представителен духов оркестър към Генерален щаб на Българската армия Варненско хоро Искърско хоро http://festival dikoiliev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=105&Itemid=183&lang=bg Дико Илиев е роден през 1898г. в с.Карлуково, Луковитска околия. Любовта му към музиката се пробужда твърде рано, затова още в 1911г., едва 13 годишен, родителите му го изпращат като ученик по музика в Орханийския военен духов оркестър. Дико Илиев, 14 годишен, тръгва по пътищата на започналата Балканска война, а след нея на Първата Световна война. Като редовен член на духовия оркестър на 16 ти Ловчански полк от състава на Първа българска армия, той взема участие в сраженията на Серетския фронт. Там написва Искърско хоро, което е първият сполучлив композиторски опит на Дико Илиев. След края на Първата световна война се завръща в родното си село, а през 1919г., след успешно положени изпити, постъпва на работа в оркестъра на Военното училище в София. В същото време този оркестър заедно с гвардейската музика съставят сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера, където Д. Илиев е първи тромбонист. През 1920г., станал вече глава на семейство, младият музикант се завръща в родния край. Това е времето, когато композитора се заема с апостолската задача да популяризира духовата музика сред местното население. Свири с флигорната си, създава и методически ръководи оркестри в селата Букьовци, Селановци, Комарево. През 1931г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Започва един от най активните периоди в творческата дейност на музиканта. Тогава създава хората Зиг заг, Селски въздишки, Майски цветя, Пробуждане на пролетта, Китката оряховска идилия, Варненско хоро и Наша гордост. От 1936 до 1938г. Дико Илиев е баритонист в Софийски военен оркестър, след което отново се връща в Оряхово и е назначен за щаб тръбач на Козлодуйски полк. Свири и в Гарнизонния оркестър. В този период написва хората Оряховски юнак, Майско утро, Нашето ленче, Дайчово хоро, Скок, Селски празник, китка Жетварски песни, правото хоро Александрийка, Добруджанско право хоро, дайчовото Лудо младо, еленините хора Край чешмата и Буйна младост, пайдушкото хоро Народна душа, дайчовото хоро Веселите близнаци. Девети септември 1944г. сварва Дико Илиев като служител на 36 ти Козлодуйски полк, с който участва в първата фаза на Отечествената война. Като временен диригент на Военния духов оркестър в Оряхово, Дико Илиев основава и оглавява Оряховското околийско професионално дружество на музикантите и създава 19 професионални музикантски групи в околията. Заедно с работата си като музикален педагог на тези оркестри, той продължава да твори. Написва дайчовото хоро Кръшен венец, Латинино хоро, маршовете Катюша, Младежка клетва и Сливенци при драва. През 1947г. Дико Илиев е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на военния оркестър в Оряхово. В този период се раждат и най зрелите творби на музиканта рапсодията Танцът на жътварките, правото хоро Веселото Станче, дайчовото хоро Спомени, Елено моме и Рипай, Гано. В началото на 50 те години Дико Илиев създава и безсмъртното Дунавско хоро, останало в нашата музикална съкровищница като истински хороводен химн. В рамките на повече от половинвековната си музикално изпълнителска и творческа дейност Дико Илиев създава над 40 хора прави, дайчови, еленини и други, 15 марша, 5 народни китки, десетки валсове, танга, румби, детски песни и редица други произведения. Творчеството на Дико Илиев имаше щастливата съдба да стане неотделима част от българския музикален фолклор от градски тип. В последните години от живота си Дико Илиев живя в Михайловград (днес Монтана) където почина през м. декември 1984 г. Името и делото на Дико Илиев са белязани с непреходност и слава, обречени на многовечие и обкичени с народната любов и признание.

Views:

4,182